Роден в Свищов през 1863 г., Алеко Константинов следва право в Одеса и след завръщането си работи като съдия, прокурор и адвокат в София. Образован, пътувал, с европейски маниери и чувство за хумор, той остава в паметта на съвременниците си с прозвището Щастливеца, с което подписва част от текстовете си. Животът му прекъсва рано: през 1897 г. е убит при покушение край Пазарджик.
Литературната му слава се крепи на двете книги, които и днес се четат като живи. „До Чикаго и назад“ е пътепис за посещението му на Световното изложение през 1893 г., изпълнен с наблюдения върху Америка и върху самия българин, видян отдалеч. „Бай Ганьо“ превръща един герой в нарицателно и в огледало на народопсихологията. Константинов пише и остри фейлетони срещу политическите нрави на времето.
Известен е и като основоположник на организирания туризъм у нас: изкачването на Черни връх във Витоша през 1895 г. по негова инициатива поставя началото на туристическото движение в България.
