Якоб (1785–1863) и Вилхелм Грим (1786–1859), известни като братя Грим (Brüder Grimm), са германски филолози, родени в Ханау. Учат право в Марбург, но интересът им към старата германска литература и народното творчество ги отвежда към езикознанието и фолклористиката. В продължение на години те записват и събират устни разкази, които издават в сборника „Детски и семейни приказки“. Първият му том излиза през 1812 г.
От тази колекция идват „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Хензел и Гретел“, „Червената шапчица“ и много други истории, превърнали се в част от детството на поколения читатели по света. При всяко ново издание Вилхелм преработва текстовете и им придава онзи ясен и ритмичен приказен език, който днес се свързва с името Грим.
Приносът на братята далеч надхвърля приказките. Якоб полага основите на историческото германско езикознание с „Германска граматика“ и формулира закономерността в звуковите промени, известна като закона на Грим. Двамата започват и големия „Германски речник“, завършен от следващите поколения учени повече от век след смъртта им.
