Детството на Чарлз Дикенс (Charles Dickens, 1812–1870) рано се сблъсква с бедността. Когато баща му попада в затвора за длъжници, дванадесетгодишното момче работи във фабрика за вакса. Този опит оставя трайна следа в творчеството му. Дикенс започва като репортер и автор на градски очерци, а славата му идва с „Записките на Пикуикския клуб“. Романите му излизат на части в периодичния печат и така достигат до огромна публика във Великобритания и отвъд нея.
В центъра на книгите му често стоят деца и хора от низините, изправени пред жестокостта на институциите и равнодушието на обществото. Такива са „Оливър Туист“, „Дейвид Копърфийлд“, „Студеният дом“ и „Големите надежди“. Дикенс съчетава социалната критика с хумор, сантименталност и незабравими персонажи, чиито имена отдавна са станали нарицателни.
Коледната повест „Коледна песен“, историята за преобразяването на скъперника Скрудж, превръща празника в повод за размисъл за милосърдието. Самият Дикенс често я чете пред публика.
