Малцина писатели са познавали суровия живот, за който пишат, толкова отблизо, колкото Джек Лондон (Jack London, 1876–1916). Роден в Сан Франциско, той рано започва работа и сменя редица занаятия. Работи във фабрики, плава като моряк на шхуна за лов на тюлени и скита из Америка като безработен. През 1897 г. заминава за Клондайк по време на златната треска. Северът на Юкон и Аляска се превръща в основен материал за най-известните му произведения.
В книгите му приключението се преплита с размисъл за природата, инстинкта и борбата за оцеляване. „Дивото зове“ и „Белия зъб“ показват света през погледа на кучета, поставени между дивата пустош и човека. „Морският вълк“ превръща морския роман във философски спор за силата и морала. Лондон пише и десетки разкази, автобиографичния роман „Мартин Идън“ и публицистика, в която отразява социалистическите си убеждения.
Той е сред първите американски автори, спечелили световна известност и препитание единствено с писане. И до днес остава класик на приключенската литература, когото четат еднакво юноши и възрастни.
