Роден в Дъблин през 1882 г., Джеймс Джойс прекарва по-голямата част от живота си далеч от Ирландия: в Триест, Цюрих и Париж. Родният град обаче остава средището на цялото му творчество. Получава строго йезуитско образование, а сблъсъкът между католическото възпитание, ирландския национализъм и стремежа към творческа свобода е сред основните теми в книгите му. Умира в Цюрих през 1941 г.
Първата му проза е сборникът с разкази „Дъблинчани“, последван от автобиографичния роман „Портрет на художника като млад“. Най-известната му творба, „Одисей“, проследява един-единствен ден, 16 юни 1904 г., в живота на няколко дъблинчани, като в паралел с Омировия епос. Днес тази дата се отбелязва по света като Блумсдей. Последният му роман, „Бдение над Финеган“, отвежда езиковия експеримент до крайност.
Джойс е сред създателите на модернистичния роман. Вътрешният монолог, потокът на съзнанието, пародията и непрекъснатата смяна на стиловете в неговите книги променят представата за това какво може да бъде прозата. Влиянието му върху литературата на XX век трудно може да се надцени.
