Зад псевдонима Елин Пелин стои Димитър Иванов Стоянов (1877–1949), роден в село Байлово, Софийско. Наричан „певецът на българското село“, той остава в литературата преди всичко като майстор на краткия разказ: сбит, пропит едновременно с хумор и тъга, написан с живия, сочен език на селото. Героите му са селяни, попове, бедняци и мечтатели, притиснати от земята, нуждата и собствените си страсти, а природата присъства в разказите като пълноправно действащо лице.
Сред най-значимите му творби са повестите „Гераците“ и „Земя“, както и цикълът „Под манастирската лоза“. Избрани негови текстове са събрани в „28 разказа“, а разкази като „Андрешко“ и „Косачи“ отдавна са част от училищното четиво.
Особено място в творчеството му заема литературата за деца. Приказно-фантастичната дилогия „Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната“ за палавото момче и дяволчето Фют е сред ранните образци на фантастиката за деца у нас и продължава да се чете от поколения. Елин Пелин е бил и академик на Българската академия на науките.
