Сред суровите йоркширски пустоши край Хауърт преминава почти целият живот на Емили Бронте (Emily Brontë, 1818–1848). Тя е дъщеря на англикански свещеник и сестра на писателките Шарлот и Ан Бронте. Още като деца сестрите измислят цели въображаеми светове. Емили и Ан създават хрониките на кралство Гондал, към които се връщат и в по-късните си стихове. Освен кратък престой като ученичка и учителка, включително в Брюксел заедно с Шарлот, Емили рядко напуска дома си.
Първо публикува стихове в общ сборник със сестрите си под псевдонима Елис Бел. Под същото име през 1847 г. излиза и единственият ѝ роман, „Брулени хълмове“, история за всепоглъщаща страст и отмъщение. Съвременниците му го приемат с объркване заради мрачността и необуздаността му. Днес той се смята за една от върховите творби на английската литература.
Емили Бронте умира от туберкулоза едва на трийсет години. Остава в историята на литературата с дивата природа на своята проза, със сложното многогласно повествование и с поезията си, която също е високо ценена.
