Епохата, която Франсис Скот Фицджералд сам нарича „ерата на джаза“, остава свързана с неговото име повече, отколкото с това на който и да е друг американски писател. Роден през 1896 г. в Сейнт Пол, Минесота, той учи в Принстън и става известен още с първия си роман „Отсам рая“ (1920). Сватбата му със Зелда Сейър, бляскавият им живот между Ню Йорк и Френската Ривиера и по-късните им сривове се превръщат в легенда, която често се преплита с героите на книгите му.
Фицджералд пише за мечтата за успех и за цената ѝ, за парите като обещание и капан, за младостта, която изтича неусетно. Прозата му е лирична и прецизна, с усет за блясъка на повърхността и за празнотата под нея. Новелата „Диамант, голям колкото „Риц“ е една от най-гротескните му притчи за богатството.
„Великият Гетсби“ (1925) днес се смята за един от най-значимите американски романи на XX век, а „Нежна е нощта“ и незавършеният „Последният магнат“ допълват образа на автор от „изгубеното поколение“. Фицджералд умира в Холивуд през 1940 г., убеден, че е забравен. Признанието му идва посмъртно.
