Георги Данаилов (1936–2017) е от онези български писатели, които идват в литературата по заобиколен път. Роден в София, той завършва химия и работи по специалността си, преди изцяло да се посвети на писането. Име си създава най-напред като драматург: пиесите му се играят дълги години на българска сцена, а той пише и сценарии за киното. Зрителите го помнят с тънкия хумор, иронията и умението да вижда сериозното в привидно дребното.
Към прозата се обръща по-късно и тя му донася широко читателско признание. „Къща отвъд света“ е семейна хроника и книга-спомен, в която историята на един род и една софийска къща се превръща в разказ за българското минало през ХХ век. Тук личат най-силните му качества: жив и естествен език, топлина към хората и трезв поглед към слабостите им.
Децата и детството заемат особено място в света на Данаилов. В „Деца играят вън“ той се обръща към приказката като начин да се говори за отговорността на възрастните към следващите поколения.
