Наричан патриарх на българската литература, Иван Вазов (1850–1921) е поет, белетрист и драматург, чието творчество обхваща почти всички жанрове. Роден е в Сопот. Преживява Априлското въстание, Освобождението и първите десетилетия на новата българска държава и ги превръща в основна тема на своето писане. Като млад живее като емигрант в Румъния сред средата на хъшовете, а по-късно, по време на престоя си в Одеса, създава романа „Под игото“, първия голям български роман. Известно време е и министър на народното просвещение.
В поезията си, от „Епопея на забравените“ до стихосбирките за родната природа, Вазов съчетава възрожденски патос с лична, често носталгична интонация. Прозата му, от повестта „Немили-недраги“ за емигрантите революционери до сатиричните „Чичовци“ и многобройните разкази, наблюдава българина с обич, но и с ирония.
Езикът на Вазов изиграва важна роля в оформянето на съвременния книжовен български език. Произведенията му и днес присъстват в училищната програма и са част от общата памет на поколенията.
