Зад псевдонима Луис Карол (Lewis Carroll) стои Чарлз Латуидж Доджсън (1832–1898), преподавател по математика в колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд, автор на трудове по геометрия и логика, а също и запален фотограф. Псевдонимът е игра с латинизираната форма на собствените му имена. В литературата влиза почти случайно: историята за момиче, което пропада в заешка дупка, първоначално е разказана устно на децата на декана Хенри Лидъл по време на лодъчна разходка през 1862 г., а малката Алиса Лидъл е първата ѝ слушателка.
От тази импровизация се ражда „Алиса в Страната на чудесата“ (1865), последвана от „Алиса в Огледалния свят“ (1871), където героинята минава през огледалото в свят, подреден като шахматна партия. Карол е и автор на стихотворението „Джабъруоки“ и на поемата „Ловът на Снарка“.
Силата на Карол е в съчетанието на логиката и абсурда. Каламбурите, пародиите на викторианските поучителни стихчета и разговорите, които следват безупречни, но обърнати правила, превръщат книгите му в основополагащи за литературата на нонсенса. Те се четат еднакво от деца и от възрастни, а образи като Шапкаря, Чешърския котарак и Червената царица отдавна са част от общата култура.
