Роден около 4 г. пр.Хр. в Кордуба, в римската провинция Испания, Луций Аней Сенека (Lucius Annaeus Seneca) е син на известния ритор Сенека Стари. Още млад е изпратен в Рим, където учи реторика и философия. Животът му е низ от резки обрати. Утвърждава се като оратор и сенатор, при император Клавдий е заточен на Корсика, а след завръщането си става наставник и съветник на младия Нерон. През 65 г. е обвинен в участие в заговор срещу императора и получава заповед да сложи край на живота си.
Сенека е най-видният представител на римския стоицизъм. Пише философски диалози като „За краткостта на живота“ и „За гнева“, трагедии и естественонаучни трактати. Най-четени обаче остават „Нравствени писма до Луцилий“, писма до по-млад приятел, в които разсъждава за времето, смъртта, страха, приятелството и умереността. От тях е съставена и подборката „Най-доброто от Сенека“.
Пише кратко, афористично и разговорно, а интересът му е практичен: как човек да живее разумно и свободно сред обстоятелства, които не зависят от него. Затова и днес е сред най-цитираните антични автори.
