Родена в Лондон през 1881 г., Марджъри Уилямс Бианко (Margery Williams Bianco) прекарва детството си между Англия и Съединените щати, където семейството ѝ се премества след ранната смърт на баща ѝ. Започва да пише за възрастни, но истинското си място намира в детската литература. Омъжва се за италианеца Франческо Бианко и живее известно време в Италия и Франция, преди да се установи в Ню Йорк. Дъщеря ѝ Памела Бианко става художничка и илюстрира някои от книгите ѝ.
Най-известната ѝ творба е „Плюшеното зайче“, приказка за играчката, която става истинска чрез обичта на едно дете. Тя излиза в началото на 20-те години на XX век и оттогава се чете от поколения деца и възрастни. Героите на Бианко често са играчки и животни, а през тях тя говори за привързаността, загубата и порастването.
Пише спокойно и без назидание. Отнася се към детските чувства сериозно и не избягва тъгата. По-късно получава отличие „Нюбъри“ за романа „Winterbound“. Умира в Ню Йорк през 1944 г.
