Марк Аврелий

Римски император от 161 до 180 г. и един от най-четените философи на Античността, Марк Аврелий остава рядък пример за владетел, чиито лични размисли са станали класика. Роден е в Рим през 121 г. и е осиновен от император Антонин Пий. Още млад се увлича по стоицизма, особено по ученията на Епиктет, и цял живот се стреми да живее според тях. Историците го причисляват към т.нар. „петима добри императори“.

Голяма част от управлението му минава във войни по дунавската граница и в борба с чумна епидемия. Именно във военните лагери той води на гръцки записките, познати днес като „Към себе си“ (наричани още „Размисли“). Това не е трактат, предназначен за публика, а дневник на самодисциплината: кратки бележки за смъртта, преходността, дълга към другите и спокойното приемане на онова, което не зависи от нас.

Простият, лишен от патос език и откровеността на тези бележки ги правят близки до читатели от всички епохи. Те са една от основните творби на късния стоицизъм.