Дъщеря на философа Уилям Годуин и на писателката Мери Уолстънкрафт, една от ранните застъпнички за правата на жените, Мери Шели (1797–1851) израства в среда, в която идеите и книгите са част от всекидневието. Още съвсем млада свързва живота си с поета Пърси Биш Шели и попада в кръга на английските романтици.
Лятото на 1816 г., прекарано край Женевското езеро заедно с лорд Байрон, дава началото на „Франкенщайн или новият Прометей“. Замислен като история за призраци в приятелско състезание, романът излиза анонимно през 1818 г. и с времето се превръща в една от най-влиятелните книги на XIX век. Често го определят като начало на научната фантастика. Въпросите за границите на научното познание, за отговорността на създателя и за самотата на отхвърления остават в центъра му и до днес.
След смъртта на съпруга си през 1822 г. Шели се издържа с писане, подготвя за печат неговите стихове и създава още романи, сред които „Последният човек“, апокалиптична история за изчезването на човечеството.
