Роден в Киев през 1891 г. в семейството на преподавател в Духовната академия, Михаил Булгаков завършва медицина и в годините на Първата световна и Гражданската война работи като лекар, включително в отдалечена селска болница. Този опит по-късно оживява в „Записки на младия лекар“. В началото на 20-те години се установява в Москва, изоставя медицината и се препитава с журналистика, докато пише първите си големи произведения: романа „Бялата гвардия“ и сатиричните повести „Фаталните яйца“ и „Кучешко сърце“.
Пиесата „Дните на Турбини“ има голям успех в Московския художествен театър, но съветската критика все по-упорито напада Булгаков и в края на десетилетието творбите му почти изчезват от сцената и печата. Това съдбовно противопоставяне между твореца и властта се превръща в основна негова тема.
От 1928 г. до смъртта си през 1940 г. той работи върху „Майстора и Маргарита“, роман, в който фантастика, библейска история и сатира на московския бит се преплитат. Публикуван посмъртно, романът го нарежда сред най-значимите писатели на XX век.
