Руски писател сатирик (1894–1958), един от най-четените хумористи в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на XX век. Участва в Първата световна война, а в началото на 20-те години се присъединява към литературната група „Серапионови братя“ в Петроград.
Славата му идва от кратките разкази, в които простодушен дребен човек с объркан, полуграмотен език разказва за комуналните квартири, опашките, баните, трамваите и бюрокрацията. В този сказов стил езикът сам става източник на комизъм, а делничните дреболии разкриват абсурда на епохата. Зошченко вижда смешното там, където другите виждат само неудобство или нещастие, и рядко морализаторства открито. Сред най-известните му книги са „Синята книга“ и автобиографичната повест „Преди изгрев“.
През 1946 г. е заклеймен заедно с Анна Ахматова в постановление на ЦК и е изключен от Съюза на писателите, след което до края на живота си публикува трудно. Сборниците „Слаба опаковка“ и „Качествена продукция“ събират негови хумористични разкази.
