Роден през 1809 г. в Сорочинци, Полтавска губерния, Николай Василиевич Гогол навлиза в руската литература с „Вечери в селцето край Диканка“. Това са разкази, в които украинският фолклор, суеверията и селският хумор се смесват с фантастика. След тях идват сборникът „Миргород“, включващ „Тарас Булба“, и петербургските повести „Шинел“ и „Носът“. В тях големият град е място на абсурда, а дребният чиновник е негова тиха жертва.
Комедията „Ревизор“ превръща Гогол в един от най-острите сатирици на своето време. Главното му дело е „Мъртви души“. Гогол нарича този роман поема. Той проследява обиколките на един предприемчив измамник из провинциална Русия и разкрива галерия от човешки пороци. Писателят прекарва дълги години в чужбина, главно в Рим. Към края на живота си изпада в тежка религиозна криза и изгаря ръкописа на втория том. Умира в Москва през 1852 г.
Гоголевият стил съчетава гротеска, лиризъм и почти фантастично преувеличение. Тази смесица оказва решаващо влияние върху руската проза. Неслучайно на Достоевски се приписват думите, че всички са излезли изпод „Шинел“.
