Роден в Дъблин през 1854 г., Оскар Уайлд (Oscar Wilde) учи класическа филология в Тринити Колидж и в Оксфорд и още като студент става едно от лицата на естетизма – движението, което отстоява изкуството като ценност само по себе си. В Лондон от 1880-те години той е едновременно писател, критик и публична фигура, известен с парадоксите и афоризмите си.
Единственият му роман, „Портретът на Дориан Грей“, е притча за красотата и моралния упадък, а комедии като „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и „Идеалният съпруг“ осмиват лицемерието на викторианското общество. Приказките му, сред които „Щастливият принц“, „Себелюбивият великан“ и „Звездното дете“, съчетават лиричен изказ с теми за състраданието, жертвата и суетата и се четат различно от деца и възрастни.
След съдебен процес през 1895 г. Уайлд прекарва две години в затвора. Там и след излизането си пише „De Profundis“ и „Баладата за Рединг“. Умира в Париж през 1900 г.
