Римският философ Луций Аней Сенека (Lucius Annaeus Seneca), наричан Сенека Млади, е роден около 4 г. пр.н.е. в Кордуба, днешна Кордова в Испания. Животът му минава между философията и властта. При император Клавдий е изпратен в изгнание на Корсика, а след завръщането си в Рим става възпитател и съветник на младия Нерон. Години по-късно, обвинен в участие в заговора на Пизон, през 65 г. е принуден да сложи край на живота си.
Сенека е сред най-четените представители на стоицизма. Вълнуват го въпроси, които не губят смисъла си: как да живеем добродетелно, как да посрещаме страха, гнева и смъртта, какво означава вътрешна свобода. Освен философски трактати като „За краткостта на живота“ и „За гнева“ пише и трагедии, сред които „Медея“ и „Федра“.
„Нравствени писма до Луцилий“ са създадени в последните години от живота му. Те са негови размисли за етиката, облечени в личен, ясен и непринуден тон. Тази форма е причината днес Сенека да се чете не като учебникарски класик, а като събеседник.
