Древнокитайският военачалник и мислител Сун Дзъ, чието лично име според традицията е Сун У, е свързан с края на епохата „Пролети и есени“, около VI–V век пр.н.е. Ранните исторически извори го описват като пълководец на служба при владетеля на царство У, но подробностите за живота му остават несигурни. Част от учените смятат, че трактатът, носещ името му, е оформен по-късно, като плод на цяла традиция на военна мисъл.
„Изкуството на войната“ е кратко произведение от тринадесет глави. Централна е идеята, че най-добрата победа е постигната без битка. Сун Дзъ разглежда войната като въпрос на пресмятане, подготовка и познание: да познаваш противника и себе си, да използваш хитростта и обстоятелствата, да не хабиш сили напразно. Стилът му е сбит и афористичен, а мисълта е изказана в ясни, лесно запомнящи се формулировки.
Вековете наред текстът е основа на военната теория в Източна Азия. В Европа той става известен от края на XVIII век, а днес се чете и като наръчник по стратегия в политиката, управлението и бизнеса.
