Роден през 1880 г. в Жеравна, Йордан Йовков е сред класиците, които оформят облика на българския разказ през ХХ век. Младите си години прекарва в Добруджа, където работи като учител. Този край със своите равнини, чифлици и хора по-късно става главната сцена на прозата му. Участва в Балканските войни и в Първата световна война, а впоследствие дълги години работи в българската легация в Букурещ. Умира в Пловдив през 1937 г.
Войната присъства в ранните му разкази, но най-силно звучи хуманистичната му нагласа. Йовков търси доброто в човека, тихото благородство и състраданието дори там, където животът е най-суров. Сборниците „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“ съчетават фолклорна легенда и психологическа дълбочина, а романът „Чифликът край границата“ и пиесите „Албена“ и „Боряна“ разширяват света му към драмата на страстта и съвестта.
Стилът му е пестелив, пластичен и наситен с поезия. Разкази като „По жицата“, „Другоселец“ и „Индже“ отдавна са част от училищния канон и от представата за българската душевност.
